Банковото блато на Сан Марино: От замразени средства до колумбийски интриги

Разрастващата се сага около BSM подчертава опасностите от интегрирането на една микродържава с бурно банково минало във финансовата структура на ЕС

В сянката на Апенините, Република Сан Марино – най-старата оцеляла суверенна държава в Европа, се оказа въвлечена във финансов скандал, който напомня интригата на трилър от времето на Студената война. Това, което започна като обичайна сделка по придобиване на банка, се превърна в обвинения за институционална кражба, замразени милиони и отскоро – в съмнителни манипулации с недвижими имоти, свързани с Колумбия, пише в свой материал за санмаринската Banca di San Marino EUalive.net.

Както EUalive разкри в свой ексклузивен материал през ноември, 15 млн. евро, депозирани от български инвеститор по сделката за Banca di San Marino, потънаха в черна дупка. Нови подробности по случая от уважавания италиански вестник Il Fatto Quotidiano сочат за по-дълбоки машинации: неясни сили, вероятно ръководени отвън и от далеч, може би умишлено торпилират законно придобиване на една европейска компания, за да прокарат собствените си спекулативни планове.

С дългоочакваното споразумение за асоцииране на Сан Марино с ЕС, което все още е под въпрос, сагата около Banca di San Marino подчертава опасностите от интегрирането на една микродържава с бурно банково минало във финансовата структура на блока, предупреждава в анализа си EUalive.net.

Банковият сектор в Сан Марино, някога стълб на икономиката на страната, отдавна е синоним за тайнственост и скандали. Разположената в Италия република с площ от 61 кв. км исторически винаги е привличала лица от Италия, които искат да избегнат плащането на данъци, както и съмнителен капитал, благодарение на разхлабените си регулации и репутацията си на място, което предоставя дискретност. 

Световната финансова криза от 2008 г. разкри тези слабости на микродържавата, което доведе до поредица от фалити: от 12 банки в началото на 2010 г. до едва четири днес, обременени с необслужвани кредити и недостиг на капитал. Последваха реформи, включително засилени мерки срещу изпирането на пари, тъй като Сан Марино, заедно с Андора и Монако, се стремеше към сключване на споразумение за асоцииране с ЕС. Този пакт, по който се преговаря от 2010 г., обещава достъп до единния пазар, по-специално в областта на финансовите услуги, в замяна на приемане на стандартите на ЕС в областта на конкуренцията, защитата на потребителите и еконормите. Независимо от това развитие на Сан Марино, както впрочем предупредиха и надзорните органи на ЕС в остро писмо от 2023 г., рисковете за финансовата стабилност на евросъюза от това споразумение за асоцииране със Сан Марино, остават сериозни. 

Кризата с Banca di San Marino (BSM) е пример за това. EUalive първи разкри този случай на 26 ноември 2025 г., като подробно описа как българският конгломерат Starcom Holding, ръководен от предприемача Асен Христов, се е опитал да придобие 51% от акциите на BSM – 102-годишната водеща кредитна институция на Сан Марино, 91% от която е собственост на Ente Cassa di Faetano (ECF). 

Сделката изглежда като по учебник: пакетна цена от 36.75 млн. евро, включваща капиталова инжекция от 20 млн. евро за увеличение на капитала и в подкрепа на резервите на BSM в условията на натиск за спазване на изискванията и стандартите на ЕС. До май 2025 г. Starcom превежда 15 млн. евро – 13.75 млн. евро депозит в BSM, а остатъкът от сумата - по сметка на ECF. Сделката е реализирана чрез специално създадено от българския инвеститор дружество - San Marino Group S.p.A. Христов, под чието ръководство Eurohold Bulgaria отчита 170 млн. евро печалба за 2024 г. и 1.6 млрд. евро активи, представя офертата за BSM като мост към европейска стабилност за изпитващата трудности санмаринска банка.

Сделката обаче се проваля по впечатляващ начин. През октомври 2025 г. съдът на Сан Марино започва наказателно разследване за „частна корупция“, насочено към консултантските хонорари, платени по сделката. На 24 октомври Централната банка на Сан Марино (BCSM) набързо постановява отказ за придобиването, като се позовава на регулаторни съображения. Платените от Starcom 15 млн. евро са замразени, което задейства клауза за възстановяване на сумата. Тази клауза обаче не се реализира.

В ексклузивно интервю за EUalive, Христов го определя като „официално санкциониран от държавата грабеж, маскиран като регулация“. „Сан Марино ни продаде банка, взе парите ни, а след това измисли наказателно дело, за да запази и банката, и парите“, заяви той, предупреждавайки, че ще последва серия от съдебни дела в Сан Марино, Италия, България и съдилищата на ЕС, включително Европейския съд по правата на човека, както и в международни арбитражни органи като Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) във Вашингтон.

В потвърждение на тези опасения, Дик Рош, бивш ирландски министър по европейските въпроси и колумнист на EUalive, в публикация от 7 януари призова ЕС да спре споразумението за асоцииране със Сан Марино, докато не бъде извършено независимо разследване по случая със сделката за BSM, което да разреши проблема.

Сюжетът се усложнява още повече с разкритията на италианския вестник Il Fatto Quotidiano от 19 януари, които потвърждават публикуваното от EUalive и разкриват нови пластове от интригата. BSM, която сега се връща на пазара и отново се продава, този път чрез консултантите от Prometeia, сега е получила оферти, които са далеч под стойността на тази на Starcom, твърдят източници, цитирани в публикацията на италианската медия.

В играта сега влиза и колумбийска връзка по случая - обрат, който дава основание да се подозира умишлен саботаж на нереализираната сделка за BSM. Сред токсичните активи на BSM е т. нар. проект „ex Symbol“ – замразен от 15 години чудовищен от еко гледна точка комплекс от луксозни хотели, резиденции и спа центрове - символ за някогашните излишества на Сан Марино. Според информацията на Il Fatto Quotidiano, Серафино Яконо, почетен консул на Сан Марино в Богата, предлага да довърши този проект, като инвестира минимална сума и като ползва голям заем от самата BSM – комбинация, която мирише на вътрешна сделка.

Миналото на Яконо буди тревога. Той фигурира на видно място в „Панамските документи“ и има богата история в колумбийската добивна индустрия, включително във фалита на Pacific Rubiales Energy на фона на обвинения във финансови нередности. Връзките му с бившия колумбийски президент Алваро Урибе, осъден на 12 години затвор за манипулиране на свидетели, добавят още един слой политическо противоречие.

Опозиционни фигури в Сан Марино като Матео Зепа от партията Rete и дори политикът от мнозинството Лука Лазари от PSD, се обявяват против тази имотна операция на Яконо. Лазари говори за „болна носталгия“ и за „подземно общество от фигури, които процъфтяват чрез дребни тарикатлъци, пране на пари и трафик“, което според Лазари заплашва да тласне Сан Марино обратно към международна изолация и лоша репутация.

Интерпретацията, че неясни колумбийски интереси, действащи чрез локални проксита, са инсценирали провала на Starcom, за да обсебят BSM с цел извличане на печалби от недвижими имоти, съвпада с модела на скандалите в Сан Марино от миналото. Исторически разследвания, от арестите в Cassa di Risparmio за пране на пари през 2009 г. до отнемането на лиценза на Credito Sammarinese през 2011 г., говорят за система, която е податлива на проникване и инфилтрация. Чрез саботирането на добросъвестен европейски инвеститор като Starcom, тези сили биха могли да се възползват от затрудненото положение на BSM, използвайки банката като средство за високорискови спекулации, докато в същото време реформите в републиката се отлагат.

Докато Сан Марино се бори с тази сага, залогът от нея вече се простира отвъд границите на републиката. Несполуките на BSM подчертават предизвикателствата при прилагането на стандартите на ЕС в компактни общества, уязвими към шуробаджанащина и клиентелизъм. Отправената от Starcom заплаха за съдебни процеси може да доведе до разкриването на още по-голяма корупция в микродържавата, докато офертата на Яконо, ако бъде одобрена, може да затвърди възприятията за Сан Марино като убежище за непрозрачни сделки. За ЕС интегрирането на такива субекти изисква бдителност: единни правила, строго прилагане и нулева толерантност към скандали. Докато Сан Марино не си оправи къщичката, мечтите му за ЕС рискуват да останат само това – мечти, провалени от призраците на банковото му минало.